Протеинът е сред най-обсъжданите хранителни вещества, когато става въпрос за здравословно хранене, спорт и контрол на телесното тегло. Наред с доказаните му ползи за поддържането на мускулната маса, възстановяването и чувството за ситост, от десетилетия съществува едно широко разпространено опасение – че по-високият прием на протеин „натоварва“ бъбреците и може да ги увреди. Това твърдение често се среща в интернет, социалните мрежи и ежедневните разговори, но научните данни показват далеч по-нюансирана картина.

Съвременните клинични проучвания сочат, че при здрави хора без бъбречно заболяване няма убедителни доказателства, че по-високият прием на протеин сам по себе си причинява увреждане на бъбреците. В същото време при хора с вече установено хронично бъбречно заболяване препоръките са различни и приемът на белтъчини трябва да бъде съобразен с медицинските указания.[1][2]

В тази статия ще разгледаме откъде произлиза митът, защо той продължава да се разпространява, какво показват най-качествените научни доказателства и в кои случаи действително е необходимо повишено внимание към приема на протеин.

Защо съществува митът, че протеинът уврежда бъбреците?

За да се разбере защо този мит е толкова устойчив, е важно първо да се разгледа каква е ролята на бъбреците и как организмът обработва хранителните белтъчини.

Бъбреците са органи, които непрекъснато филтрират кръвта, регулират количеството течности и електролити, участват в контрола на кръвното налягане и отделят крайните продукти от обмяната на веществата чрез урината. Един от тези продукти е уреята, която се образува при разграждането на аминокиселините.

Именно фактът, че бъбреците участват в отделянето на азотните отпадни продукти, често води до неправилното заключение, че всяко увеличаване на приема на протеин неизбежно ги уврежда. Това обаче представлява опростяване на сложен физиологичен процес.

Следващите основни причини обясняват защо този мит продължава да се среща толкова често.

1. Протеинът временно увеличава бъбречната филтрация

След прием на по-голямо количество белтъчини скоростта на гломерулната филтрация (GFR) може временно да се увеличи. Това е естествен адаптационен механизъм на организма, а не доказателство за увреждане. Подобни физиологични адаптации се наблюдават и при много други органи, когато работят при по-високо натоварване.[1] Тази особеност често се интерпретира погрешно като признак за претоварване, въпреки че научните публикации разграничават адаптацията от заболяването.

1. Препоръките за пациенти с бъбречно заболяване често се пренасят върху здрави хора

При хронично бъбречно заболяване ограничаването на белтъчините може да бъде част от лечебния подход. Това не означава, че същите препоръки важат за хора с нормална бъбречна функция. С течение на времето тази разлика постепенно се е размита в популярните публикации и често се създава впечатление, че всички хора трябва да ограничават приема на протеин.

1. По-старите изследвания не винаги разграничават здрави участници от пациенти

Част от по-ранните публикации включват хора с вече съществуващи бъбречни заболявания. Когато резултатите се представят без необходимия контекст, те могат погрешно да бъдат възприети като валидни и за здравото население.

Разглеждането на произхода на този мит показва, че той се базира основно на смесване на различни групи пациенти и неправилно тълкуване на физиологичните адаптации, а не на доказателства, че протеинът уврежда бъбреците при здрави хора.

Как бъбреците обработват протеина?

След като стане ясно откъде произлиза митът, следващата важна стъпка е да се разбере какво реално се случва в организма след консумация на белтъчини.

Храносмилането започва още в стомаха

Протеините се разграждат първоначално в стомаха под действието на солната киселина и ензима пепсин. Впоследствие процесът продължава в тънките черва, където панкреасът отделя допълнителни ензими.

В резултат на това хранителните белтъчини се разграждат до аминокиселини, които се абсорбират в кръвта.

След приключване на този процес организмът разпределя аминокиселините според своите нужди.

Организмът използва аминокиселините по различни начини

Получените аминокиселини изпълняват множество жизненоважни функции.

Сред най-важните са:

• изграждане и възстановяване на мускулна тъкан;
• синтез на ензими и хормони;
• производство на антитела;
• участие в множество метаболитни процеси;
• поддържане структурата на кожа, коса и съединителна тъкан.

След като тези функции бъдат изпълнени, излишният азот се превръща в урея в черния дроб и впоследствие се отделя чрез бъбреците.

Това е нормален физиологичен процес, който се случва ежедневно независимо дали човек приема повече или по-малко протеин.

По-високата филтрация не означава заболяване

Тук се намира една от най-често погрешно разбираните теми.

След богато на белтъчини хранене бъбреците временно увеличават скоростта на филтрация. Това състояние се нарича физиологична хиперфилтрация.

Важно е да се направи разграничение между:

• физиологична адаптация при здрав бъбрек;
• патологична хиперфилтрация при хронично бъбречно заболяване.

Макар терминът да е сходен, механизмите и последствията са различни. Именно това разграничение се подчертава в редица систематични прегледи, които не откриват доказателства, че подобна адаптация води до бъбречно увреждане при здрави възрастни.[1]

Яснотата относно тези механизми позволява по-обективна оценка на твърденията, които често се срещат в популярните публикации.

Какво показват научните изследвания?

След като физиологичните процеси бъдат разгледани, най-важният въпрос остава какво показват клиничните доказателства.

През последните години са публикувани множество систематични прегледи и метаанализи, които анализират десетки отделни проучвания и хиляди участници.

Един от най-цитираните метаанализи включва 28 контролирани изследвания с общо 1358 здрави възрастни. Авторите сравняват хранителни режими с по-висок и по-нисък прием на протеин и оценяват промените в бъбречната функция.

Резултатите показват, че въпреки наблюдаваното увеличение на скоростта на гломерулната филтрация след по-висок прием на белтъчини, не се установява неблагоприятна промяна в бъбречната функция при здравите участници.[1]

Друг систематичен преглед, публикуван в Advances in Nutrition, достига до сходно заключение. Авторите посочват, че при здрави възрастни хора липсват убедителни доказателства, че приемът на протеин над препоръчителния минимум причинява бъбречно заболяване. В същото време подчертават, че данните за изключително висок и дългосрочен прием остават ограничени.[3]

Подобен извод се съдържа и в актуалния систематичен преглед на Agency for Healthcare Research and Quality (AHRQ), който анализира наличните доказателства относно влиянието на приема на протеин върху различни аспекти на здравето, включително бъбречната функция.[2]

Въпреки това учените обръщат внимание на една важна подробност. Липсата на доказателства за вреда не означава, че всеки човек трябва безконтролно да увеличава приема на белтъчини. Хранителният режим винаги трябва да бъде съобразен с възрастта, здравословното състояние, нивото на физическа активност и индивидуалните медицински особености.

Кога високият прием на протеин действително може да представлява риск?

След като разгледахме какво показват научните данни при здравите хора, логично възниква следващият въпрос. Съществуват ли ситуации, при които по-високият прием на белтъчини наистина изисква повишено внимание? Отговорът е „да“, но тези случаи не се отнасят до всички хора, а до конкретни медицински състояния.

Важно е да се направи ясно разграничение между профилактичните препоръки за здравото население и хранителните режими, които са част от лечението на вече диагностицирано заболяване.

Хроничното бъбречно заболяване променя нуждите на организма

При хронично бъбречно заболяване (ХБЗ) способността на бъбреците да филтрират отпадните продукти постепенно намалява. Това означава, че количеството белтъчини в храната може да повлияе върху натрупването на азотни отпадни продукти и върху натоварването на останалата функционираща бъбречна тъкан.

Поради тази причина международните нефрологични организации препоръчват приемът на протеин при пациенти с ХБЗ да бъде индивидуално съобразен според стадия на заболяването, хранителния статус и останалите придружаващи заболявания.[4]

Това обаче не означава, че всички хора трябва да ограничават белтъчините като превантивна мярка.

Защо ограниченията не трябва да се прилагат при здрави хора?

Тук се крие една от най-честите причини за объркване.

Хранителните препоръки при хронично бъбречно заболяване представляват лечебна стратегия. Подобно на това, че човек с диабет получава различни препоръки от човек без диабет, така и пациентите с бъбречно заболяване имат различни хранителни нужди.

Пренасянето на тези препоръки върху цялото население няма научна обосновка.

Освен това прекомерното ограничаване на белтъчините при здрави хора може да има и нежелани последствия.

Сред тях могат да бъдат:

• намаляване на мускулната маса;
• по-бавно възстановяване след физическо натоварване;
• по-трудно поддържане на силата с напредване на възрастта;
• недостатъчен прием на незаменими аминокиселини;
• повишен риск от недохранване при възрастни хора.

Тези потенциални последствия показват, че прекомерното ограничаване на протеина също не е безрисково решение.

Следователно препоръките винаги трябва да бъдат съобразени със здравословното състояние на конкретния човек, а не с общоприети митове.

Какво означава „висок прием на протеин“?

В разговорите за хранене често се използват изрази като „много протеин“, „високопротеинова диета“ или „твърде много белтъчини“. Проблемът е, че тези определения рядко са свързани с конкретни стойности. За един човек 80 g протеин дневно може да изглеждат много, докато за друг това количество е напълно нормално. Затова, когато се обсъжда влиянието на белтъчините върху бъбреците, е важно да се използват научно установени референтни стойности, а не субективни преценки.

Според Европейския орган за безопасност на храните (EFSA) препоръчителният дневен прием за повечето здрави възрастни е 0,83 g протеин на килограм телесно тегло.[5] Световната здравна организация (WHO) използва сходни стойности като ориентир за покриване на физиологичните потребности на организма.[6]

За да стане по-ясно какво означава това на практика, могат да се дадат няколко примерни изчисления.

*Изчислено по препоръката на EFSA – 0,83 g/kg телесно тегло.

Важно е обаче да се подчертае, че тези стойности не представляват горна безопасна граница, а минимален прием, който покрива нуждите на повечето здрави хора. Следователно човек, който приема повече белтъчини от тези количества, не означава автоматично, че се храни неправилно или че излага бъбреците си на риск.

В научната литература често се приема, че хранителен режим с над 1,2–1,6 g протеин на килограм телесно тегло дневно може да бъде определен като по-високопротеинов за повечето хора. При някои спортисти приемът достига дори 1,6–2,2 g/kg, когато целта е увеличаване или запазване на мускулната маса, като към момента липсват убедителни доказателства, че подобни количества увреждат бъбреците при здрави хора.[8]

Следователно самото количество протеин не може да се оценява изолирано. Дали даден прием е нисък, нормален или висок зависи от редица индивидуални фактори.

При различните хора нуждите не са еднакви

Количеството белтъчини, което е подходящо за един човек, може да бъде недостатъчно или прекомерно за друг. Международните организации по хранене и спортна медицина посочват, че нуждите от протеин се определят не само от телесното тегло, но и от възрастта, нивото на физическа активност, здравословното състояние и конкретните физиологични потребности.

Следните примери показват защо индивидуалният подход е толкова важен.

Спортуващи хора

При редовни силови тренировки или спортове за издръжливост мускулите преминават през процес на непрекъснато възстановяване и адаптация. За да протече този процес ефективно, организмът има нужда от повече аминокиселини. Именно затова Международното дружество по спортно хранене (ISSN) препоръчва по-висок прием на протеин при физически активни хора в сравнение със заседналото население.[8]

Това означава, че количеството белтъчини, което изглежда високо за човек без физическа активност, може да бъде напълно подходящо за активно трениращ човек.

Възрастни хора

С напредване на възрастта организмът постепенно губи част от способността си ефективно да използва аминокиселините за изграждане на мускулна тъкан. Това явление е известно като анаболна резистентност. Поради тази причина редица експертни организации препоръчват по-висок прием на белтъчини при възрастните хора с цел ограничаване на загубата на мускулна маса, поддържане на физическата функция и намаляване на риска от падания.[9]

Следователно при тази група хора ограничаването на белтъчините без медицинска причина може да бъде по-неблагоприятно от умерено по-високия им прием.

Хора, които се стремят към намаляване на телесното тегло

При калориен дефицит организмът не губи само мастна тъкан, но и известно количество мускулна маса. Достатъчният прием на протеин, съчетан с физическа активност, подпомага запазването на активната мускулатура и може да увеличи чувството за ситост, което улеснява спазването на хранителния режим.

Това е причината хранителните режими за отслабване често да съдържат повече белтъчини от минималните препоръчителни количества.

Хора, възстановяващи се след заболяване, операция или травма

След хирургични интервенции, инфекции, травми или други състояния, свързани с възстановяване на тъканите, нуждите на организма от белтъчини могат временно да се увеличат. Протеинът участва активно в синтеза на нови клетки, зарастването на тъканите и възстановяването на нормалните функции на организма.

Поради това хранителният режим в подобни ситуации често се планира индивидуално от медицински специалист.

Всички тези примери показват, че понятието „висок прием на протеин“ няма едно универсално определение. Количеството белтъчини трябва винаги да се разглежда в контекста на възрастта, телесното тегло, нивото на физическа активност, общото здравословно състояние и конкретните цели на човека.

Именно поради тази причина съвременните научни препоръки не определят една стойност като подходяща или неподходяща за всички, а насърчават индивидуален подход, основан на доказателства.

Животински или растителен протеин – има ли значение за бъбреците?

След като се изясни количеството, следващият логичен въпрос е дали източникът на протеина също има значение.

Темата е широко изследвана през последните години, тъй като различните източници съдържат различен аминокиселинен профил, различно количество минерали и различни съпътстващи хранителни вещества.

Какво показват наблюдателните изследвания?

Някои големи епидемиологични проучвания показват, че хранителните режими с по-висок дял на растителен протеин се свързват с по-нисък риск от развитие на хронично бъбречно заболяване.[7]

Важно е обаче да се отбележи, че подобни наблюдения не доказват причинно-следствена връзка.

Причината е, че хората, които консумират повече растителни храни, често имат и други здравословни навици.

Например:

• по-висока физическа активност;
• по-нисък прием на ултрапреработени храни;
• по-добър контрол върху телесното тегло;
• по-ниска честота на тютюнопушене.

Следователно не може да се заключи, че единствено растителният протеин е причината за наблюдаваните разлики.

Какво е най-разумното решение?

Според съвременните препоръки разнообразното хранене остава най-добрият подход.

То може да включва както животински, така и растителни източници на белтъчини.

Сред често използваните хранителни източници са:

• млечни продукти;
• яйца;
• риба;
• птиче месо;
• бобови култури;
• соеви продукти;
• ядки;
• семена.

Комбинирането на различни източници улеснява осигуряването на всички незаменими аминокиселини и допринася за по-балансиран хранителен режим.

Следователно фокусът не трябва да бъде единствено върху произхода на протеина, а върху качеството на цялостното хранене.

Какво показват проучванията при спортисти?

Темата за връзката между протеина и бъбреците най-често се обсъжда именно при хората, които спортуват активно. Причината е, че техният прием на белтъчини обикновено е по-висок от този на средностатистическия човек, особено когато целта е увеличаване на мускулната маса, подобряване на спортните резултати или по-бързо възстановяване след тренировка.

През последните две десетилетия този въпрос е предмет на множество клинични проучвания, тъй като именно спортистите представляват групата, която най-често консумира количества протеин над препоръчителния минимум за общото население.

Има ли данни за бъбречно увреждане?

Наличните научни доказателства не показват, че при здрави спортисти без установено бъбречно заболяване по-високият прием на протеин сам по себе си води до увреждане на бъбречната функция.[8]

Този извод се подкрепя както от краткосрочни, така и от по-продължителни интервенционни проучвания, при които се проследяват показатели като:

• скорост на гломерулната филтрация (GFR);
• серумен креатинин;
• урея;
• албумин или белтък в урината;
• други лабораторни показатели, използвани за оценка на бъбречната функция.

В повечето от тези изследвания не се установяват клинично значими промени, които да показват развитие на бъбречно увреждане вследствие на по-високия прием на белтъчини при здрави участници.[1][8]

Важно е обаче да се отбележи, че повечето налични проучвания проследяват участниците в рамките на няколко месеца или няколко години. Въпреки че резултатите са успокояващи, учените продължават да подчертават необходимостта от дългосрочни изследвания, които да проследят ефектите в продължение на десетилетия.

Има ли значение откъде идва протеинът?

Друг въпрос, който често възниква сред активно спортуващите хора, е дали приемът на протеин чрез хранителни добавки е по-рисков в сравнение с приема му чрез храната.

Научните данни не показват подобна зависимост. След храносмилането организмът разгражда всички белтъчини до аминокиселини, независимо дали те произхождат от месо, яйца, млечни продукти или протеинова добавка. Следователно бъбреците не „разпознават“ източника на протеина, а обработват крайните продукти от неговата обмяна по един и същ физиологичен механизъм.

Разликата между отделните източници е свързана основно с тяхната хранителна стойност, скорост на усвояване и съдържанието на други хранителни вещества, а не с начина, по който влияят върху бъбреците.

Какви количества приемат спортистите?

За повечето активно трениращи хора професионалните организации препоръчват прием на протеин в диапазона приблизително 1,2–2,0 g на килограм телесно тегло дневно, като конкретното количество зависи от вида спорт, тренировъчния обем и поставените цели. При някои силови атлети и по време на калориен дефицит приемът може да достигне до около 2,2 g/kg, без наличните изследвания да показват неблагоприятно влияние върху бъбречната функция при здрави хора.[8]

Това означава, че количествата, които често се определят като „много високи“ в ежедневните разговори, всъщност могат да бъдат част от стандартните хранителни препоръки за определени групи физически активни хора.

Има ли горна безопасна граница?

Въпреки че съществуват множество изследвания върху високопротеиновите хранителни режими, към момента науката не определя една универсална максимална безопасна стойност, която да бъде валидна за всички хора.

Причината е, че безопасността на приема зависи от множество взаимосвързани фактори. Сред най-важните са:

• възрастта;
• телесната маса и телесният състав;
• нивото и видът на физическата активност;
• общият енергиен прием;
• наличието на хронични заболявания;
• качеството на хранителния режим;
• приемът на течности;
• индивидуалните особености на организма.

Поради тази причина международните експертни организации не препоръчват определянето на една универсална граница, над която приемът на протеин автоматично да се счита за опасен.

Какъв е изводът?

Наличните научни доказателства сочат, че при здрави, физически активни хора по-високият прием на протеин, съобразен с индивидуалните потребности и тренировъчното натоварване, не е свързан с доказано увреждане на бъбречната функция. Това обаче не означава, че максимално високият прием е необходим или полезен за всеки.

Най-разумният подход остава количеството белтъчини да бъде съобразено с възрастта, вида физическа активност, хранителните цели и общото здравословно състояние. Ако човек има диагностицирано бъбречно заболяване или други медицински състояния, хранителният режим трябва да бъде изготвен съвместно с лекар или клиничен диетолог.

Има ли значение дали протеинът идва от храната или от хранителна добавка?

Един от най-разпространените митове е, че именно протеиновите добавки представляват по-голям риск за бъбреците в сравнение с белтъчините, приети чрез храната. Това схващане често се основава на факта, че добавките съдържат концентрирано количество протеин, което създава впечатление, че организмът ги обработва по различен начин.

Научните данни обаче не подкрепят подобно твърдение. След храносмилането организмът разгражда всички хранителни белтъчини до аминокиселини, независимо дали те произхождат от пилешко месо, риба, яйца, млечни продукти, бобови култури или протеинова добавка. След като бъдат абсорбирани в тънките черва, тези аминокиселини участват в едни и същи физиологични процеси – изграждане и възстановяване на тъкани, синтез на ензими и хормони, както и производство на други жизненоважни молекули.

С други думи, бъбреците не „разпознават“ дали аминокиселините произлизат от хранителен продукт или от хранителна добавка. Те обработват крайните продукти от белтъчната обмяна по един и същ физиологичен механизъм.

Каква е разликата между храната и хранителните добавки?

Макар крайният продукт от разграждането да е един и същ, между храната и хранителните добавки съществуват някои съществени разлики.

Най-важните от тях са:

1. Хранителната плътност

Пълноценните храни освен протеин съдържат и множество други хранителни вещества, които имат значение за здравето. Например месото, рибата, яйцата и млечните продукти осигуряват витамини и минерали като витамин B12, желязо, цинк, калций и селен. Бобовите култури и ядките допринасят и за приема на фибри, полезни мазнини и фитохимикали.

Това е една от причините експертите да препоръчват основната част от белтъчините да се набавя чрез разнообразно хранене.

1. Концентрацията на протеин

Протеиновите добавки съдържат концентрирано количество белтъчини и позволяват сравнително лесно да се увеличи дневният прием. Това може да бъде практично за хора, които трудно покриват нуждите си само чрез храната, например при интензивни тренировки, повишени белтъчни потребности или ограничено време за хранене.

Важно е обаче да се подчертае, че хранителните добавки са предназначени да допълват, а не да заменят балансираното хранене.

1. Скоростта на усвояване

Различните протеинови източници се разграждат и усвояват с различна скорост. Например суроватъчният протеин обикновено се усвоява по-бързо, докато казеинът се разгражда по-постепенно. Целите храни често съдържат мазнини и фибри, които забавят изпразването на стомаха и влияят върху скоростта на усвояване.

Тези различия обаче се отнасят до хранителните характеристики на отделните източници и не означават, че единият е по-вреден за бъбреците от другия.

Следователно изборът между различните източници на белтъчини зависи основно от хранителните цели, начина на живот и личните предпочитания, а не от доказан риск за бъбречната функция.

Какво показват научните изследвания?

Към момента няма убедителни доказателства, че приемът на качествени протеинови добавки сам по себе си причинява бъбречно увреждане при здрави хора.[1][8]

Това важи, когато продуктите се използват съгласно препоръчителния прием и като част от балансиран хранителен режим. Международното дружество по спортно хранене (ISSN) също посочва, че протеиновите добавки могат да бъдат практичен начин за увеличаване на приема на белтъчини при хора с повишени нужди, когато това не може да бъде постигнато лесно само чрез храната.[8]

В същото време научните публикации подчертават, че хранителните добавки не предоставят всички полезни хранителни вещества, които се съдържат в пълноценните храни. Затова те не бива да се разглеждат като заместител на разнообразното хранене.

Какво трябва да имате предвид при избора на протеинова добавка?

Ако хранителният режим включва и протеинова добавка, е добре да се обърне внимание на няколко практически аспекта:

• да бъде произведена от производител, който спазва добри производствени практики (GMP) и прилага строг контрол на качеството;
• да има ясно обозначен състав и количество протеин в една доза;
• да не съдържа ненужно големи количества добавени захари, когато това не е необходимо;
• да се използва като допълнение към разнообразното хранене, а не като негов заместител;
• да бъде съобразена с индивидуалните хранителни потребности и здравословното състояние.

Тези критерии са важни не защото самият протеин е опасен, а защото качеството и прозрачността на състава са от значение при избора на всяка хранителна добавка.

Наличните научни доказателства показват, че произходът на протеина сам по себе си не определя риска за бъбреците. Независимо дали белтъчините се приемат чрез пълноценни храни, или чрез качествена хранителна добавка, организмът ги разгражда до едни и същи аминокиселини и ги обработва по идентичен физиологичен механизъм.

За здравите хора много по-важни остават общото количество протеин, разнообразното хранене и индивидуалното здравословно състояние, отколкото конкретният източник на белтъчини.

Как да прецените дали приемът на протеин е подходящ за Вас?

След като разгледахме научните доказателства относно влиянието на белтъчините върху бъбреците, е важно да обърнем внимание и на практическата страна на въпроса. Вместо човек да се пита дали протеинът е „опасен“, по-полезно е да си зададе въпроса дали количеството, което приема, е съобразено с неговото здравословно състояние, възраст и начин на живот.

На практика няма универсална формула, която да бъде еднакво подходяща за всички. Индивидуалният подход остава основен принцип в съвременното хранене.

Няколко фактора определят индивидуалните потребности

Преди да се обсъжда увеличаване или ограничаване на приема на протеин, е добре да се разгледа цялостната здравна картина.

Сред най-важните фактори са:

1. Възрастта

С напредването на възрастта организмът постепенно губи част от способността си да изгражда и поддържа мускулна маса. Именно затова при възрастните хора адекватният прием на белтъчини има важно значение за запазване на функционалността и физическата независимост.[9] Следователно възрастта не е причина автоматично да се ограничават белтъчините, а по-скоро изисква по-внимателно планиране на храненето.

1. Нивото на физическа активност

Човек, който извършва предимно заседнала работа, има различни хранителни потребности в сравнение със спортист или човек, извършващ тежък физически труд. Редовната физическа активност увеличава нуждите от аминокиселини, участващи във възстановяването и адаптацията на мускулната тъкан. Това означава, че количеството протеин следва да бъде съобразено с реалното натоварване, а не с популярни препоръки в интернет.

1. Общото здравословно състояние

Наличието на хронични заболявания може да промени хранителните препоръки. Например при установено хронично бъбречно заболяване, чернодробни заболявания или определени метаболитни нарушения хранителният режим следва да бъде обсъден със специалист. Това подчертава още веднъж, че индивидуалната медицинска оценка е по-надежден ориентир от универсалните съвети.

1. Общият хранителен режим

Приемът на протеин не трябва да се разглежда изолирано. Значение имат още:

• общият калориен прием;
• количеството плодове и зеленчуци;
• приемът на фибри;
• качеството на мазнините;
• приемът на течности;
• степента на преработка на храните.

Именно комбинацията от всички тези фактори определя качеството на хранителния режим.

Става ясно, че оценката на протеина има смисъл единствено когато се разглежда в контекста на цялостното хранене.

Има ли значение приемът на вода?

Един от въпросите, които често съпътстват темата за белтъчините, е необходимостта от по-висок прием на течности.

Отговорът не е толкова категоричен, колкото често се представя.

При разграждането на аминокиселините се образува урея, която се отделя чрез бъбреците. За този процес организмът използва вода.

Това обаче не означава, че всеки човек, който приема повече протеин, трябва задължително да консумира прекомерни количества течности.

Европейският орган за безопасност на храните препоръчва дневният прием на вода да бъде съобразен с множество фактори, включително:

• температурата на околната среда;
• физическата активност;
• хранителния режим;
• възрастта;
• здравословното състояние.[10]

Практическият извод е, че добрата хидратация е важна за всички хора, независимо дали приемат повече или по-малко белтъчини.

Най-разпространените митове за протеина и бъбреците

Темата е обект на множество погрешни схващания. Затова е полезно някои от най-често срещаните твърдения да бъдат разгледани в светлината на научните доказателства.

Мит 1: „Всеки високопротеинов режим уврежда бъбреците“

Това е вероятно най-разпространеното твърдение.

Както беше разгледано по-рано в статията, към момента няма убедителни доказателства, че по-високият прием на протеин причинява бъбречно заболяване при здрави възрастни хора.[1][3]

Следователно подобно обобщение не се подкрепя от съвременните научни данни.

Мит 2: „Колкото повече протеин приемате, толкова по-добре“

И това твърдение не отразява научния консенсус.

Организмът има определени физиологични потребности, които варират според възрастта, физическата активност и здравословното състояние.

Приемът значително над индивидуалните нужди не е доказано свързан с допълнителни ползи за всички хора.

Следователно повече невинаги означава по-добре.

Мит 3: „Само протеиновите добавки са опасни“

Организмът разгражда всички хранителни белтъчини до аминокиселини, независимо дали произлизат от месо, яйца, млечни продукти или хранителна добавка.

Следователно не съществува механизъм, при който самият произход на протеина автоматично да определя риска за бъбреците.

По-голямо значение имат качеството на продукта, количеството, общият хранителен режим и индивидуалното здравословно състояние.

Мит 4: „Ако бъбреците работят повече, това означава, че се увреждат“

Това твърдение смесва две различни понятия.

Повишената бъбречна филтрация след хранене е нормална физиологична адаптация.

При здрав човек тя не означава заболяване.

Това разграничение е едно от най-важните заключения в съвременните нефрологични публикации.

Кога е разумно да потърсите медицинска консултация?

Въпреки че научните данни успокояват здравите хора относно приема на белтъчини, има ситуации, при които консултацията със специалист е силно препоръчителна.

Следните случаи изискват индивидуална медицинска оценка:

• вече диагностицирано хронично бъбречно заболяване;
• наличие на диабет с бъбречни усложнения;
• отклонения в лабораторните показатели за бъбречна функция;
• наличие на белтък в урината;
• високо кръвно налягане с данни за бъбречно увреждане;
• фамилна анамнеза за наследствени бъбречни заболявания.

Наличието на подобни фактори не означава автоматично, че приемът на протеин е противопоказан. То означава, че хранителният режим следва да бъде индивидуално планиран от лекар или клиничен диетолог.

Митът, че протеинът неизбежно уврежда бъбреците, не намира подкрепа в съвременните научни доказателства при здрави хора. Той произлиза основно от неправилното пренасяне на препоръки, предназначени за пациенти с хронично бъбречно заболяване, върху цялото население.

Съвременните клинични проучвания показват, че бъбреците на здравия човек могат да се адаптират към по-висок прием на белтъчини, без това само по себе си да означава развитие на заболяване. В същото време науката остава категорична, че при вече установени бъбречни заболявания хранителният режим трябва да бъде индивидуално съобразен с препоръките на лекуващия екип.

Най-разумният подход не е нито безусловното увеличаване, нито необоснованото ограничаване на протеина, а изграждането на балансиран хранителен режим, основан на надеждни научни доказателства, разнообразно хранене и индивидуалните потребности на всеки човек.

Често задавани въпроси

Нужно ли е да си правите изследвания, ако увеличите приема на протеин?

При здрави хора без рискови фактори рутинното проследяване на бъбречната функция само поради по-висок прием на протеин обикновено не се препоръчва. Ако обаче имате диабет, високо кръвно налягане, фамилна анамнеза за бъбречно заболяване или други рискови фактори, лекарят може да препоръча периодични лабораторни изследвания.

Може ли недостатъчният прием на протеин също да бъде проблем?

Да. Продължителният недостатъчен прием на белтъчини може да доведе до загуба на мускулна маса, по-бавно възстановяване след физическо натоварване, отслабване на имунната функция и по-висок риск от недохранване, особено при възрастните хора.

Има ли значение как разпределяте приема на протеин през деня?

Да. Според съвременните препоръки разпределянето на белтъчините между отделните хранения може да подпомогне синтеза на мускулен протеин по-ефективно в сравнение с приема на почти цялото количество само на едно хранене.

Какви симптоми могат да насочат към бъбречен проблем?

Самият по-висок прием на протеин не причинява специфични симптоми. Ако обаче се появят отоци, промени в количеството или цвета на урината, необяснима умора или трайно повишено кръвно налягане, е препоръчително да се потърси лекарска оценка.

Може ли приемът на протеин да бъде част от балансирано хранене?

Да. Белтъчините са основен макронутриент и участват в изграждането и възстановяването на тъканите, производството на ензими и хормони и поддържането на нормалната функция на организма. Най-добри резултати се постигат, когато приемът им е част от разнообразен хранителен режим, съобразен с индивидуалните потребности.

Източници

[1] Devries MC, Sithamparapillai A, Brimble KS, Banfield L, Morton RW, Phillips SM. Changes in Kidney Function Do Not Differ between Healthy Adults Consuming Higher- Compared with Lower- or Normal-Protein Diets: A Systematic Review and Meta-Analysis. The Journal of Nutrition. 2018. https://pubmed.ncbi.nlm.nih.gov/30383278/ 

[2] Agency for Healthcare Research and Quality (AHRQ). The Effect of Protein Intake on Health: A Systematic Review. 2024. https://www.ncbi.nlm.nih.gov/books/NBK610203/ 

[3] Van Elswyk ME, Weatherford CA, McNeill SH. A Systematic Review of Renal Health in Healthy Individuals Associated with Protein Intake above the US Recommended Daily Allowance. Advances in Nutrition. 2018. https://pubmed.ncbi.nlm.nih.gov/30032227/ 

[4] Kidney Disease: Improving Global Outcomes (KDIGO). 2024 Clinical Practice Guideline for the Evaluation and Management of Chronic Kidney Disease. https://kdigo.org/guidelines/ckd-evaluation-and-management/ 

[5] World Health Organization (WHO). Protein and Amino Acid Requirements in Human Nutrition. https://iris.who.int/items/78c03092-bcc2-40f5-90d1-60641ecdf6ea 

[6] European Food Safety Authority (EFSA). Dietary Reference Values for Protein. https://www.efsa.europa.eu/en/efsajournal/pub/2557

[7] National Kidney Foundation. Plant-Based Diet and Kidney Health. https://www.kidney.org/kidney-topics/plant-based-diet-and-kidney-health 

[8] International Society of Sports Nutrition (ISSN). Position Stand: Protein and Exercise. Journal of the International Society of Sports Nutrition. https://pmc.ncbi.nlm.nih.gov/articles/PMC5477153/ 

[9] ESPEN practical guideline: Clinical nutrition and hydration in geriatrics. https://www.espen.org/files/ESPEN-Guidelines/ESPEN_practical_guideline_Clinical_nutrition_and_hydration_in_geriatrics.pdf 

[10] European Food Safety Authority (EFSA). Dietary Reference Values for Water. https://www.efsa.europa.eu/en/efsajournal/pub/1459