Здравината на костите зависи не само от количеството калций, което приемаме, но и от способността на организма да го усвоява и използва. В този процес важна роля имат витамин D, магнезият и цинкът. Витамин D подпомага усвояването на калция в червата, магнезият участва в метаболизма на витамин D и в изграждането на костната структура, а цинкът е необходим за нормалната дейност на клетките, които образуват нова костна тъкан.
Когато тези хранителни вещества се приемат в достатъчни количества, те подпомагат поддържането на костната плътност и нормалното обновяване на костите.
Това обаче не означава, че всеки човек се нуждае от хранителна добавка, съдържаща четирите съставки. Значение имат възрастта, хранителните навици, здравословното състояние и наличието на установени дефицити. Освен това научните изследвания повдигат въпроси за безопасността на продължителния прием на високи дози калций, особено когато няма доказана необходимост от допълнително количество.
За да се прецени кога една добавка е подходяща, е важно да се разбере как работят тези вещества, какви са препоръчителните дневни количества и какви рискове крие прекомерният им прием.
Най-важното накратко: Как да се грижим за здравето на костите?
Калцият, магнезият, цинкът и витамин D участват в поддържането на здрави кости, но не е задължително да се приемат заедно под формата на хранителна добавка. За да прецените дали получавате достатъчно от тях, е полезно да следвате няколко основни стъпки:
- Оценете храненето си
Проверете дали редовно консумирате храни, богати на калций, магнезий и цинк, както и източници на витамин D.
- Съобразете потребностите с възрастта и здравословното си състояние
Нуждите от някои хранителни вещества се различават според възрастта, пола и индивидуалните рискови фактори.
- Не приемайте добавки само заради предполагаема профилактична полза
Допълнителният прием е най-обоснован при недостатъчно хранително постъпление, установен дефицит или медицинска препоръка.
- Проверете дозите и възможните взаимодействия
Калцият и магнезият могат да повлияят усвояването на определени лекарства, а прекомерните количества витамини и минерали също крият рискове.
- Комбинирайте храненето с движение
Силовите упражнения, подходящото физическо натоварване и профилактиката на паданията са важна част от поддържането на костната здравина.
При повишен риск от остеопороза, предишни фрактури или съмнение за хранителен дефицит е подходяща индивидуална оценка от медицински специалист.
Защо калцият е толкова важен за здравето на костите?
Калцият е основният минерал, който придава твърдост и устойчивост на костите и зъбите. Приблизително 99% от калция в човешкото тяло се съхранява именно в тях, докато останалото количество участва в процеси като мускулните съкращения, предаването на нервни импулси и нормалното кръвосъсирване.
Костната тъкан не е статична структура. През целия живот тя непрекъснато се обновява, като старата костна тъкан се разгражда и на нейно място се образува нова. За да протича нормално този процес, организмът трябва да разполага с достатъчно калций.
Когато хранителният прием е недостатъчен, тялото може да освобождава калций от костите, за да поддържа необходимата му концентрация в кръвта. Ако това продължи дълго време, костната плътност постепенно може да намалее, а рискът от остеопороза и фрактури да се увеличи.
Тук обаче има една важна особеност. Приемането на повече калций не означава непременно, че повече от него ще достигне до костите. Усвояването му зависи от редица фактори, сред които особено значение има витамин D.
Как витамин D подпомага усвояването на калция?
Витамин D е необходим, за да може организмът ефективно да усвоява калция от храната. Той участва в регулирането на калциево-фосфорната обмяна и подпомага поддържането на минералния баланс, от който зависи здравината на костите.
След като попадне в организма чрез храната, добавките или синтеза в кожата, витамин D преминава през последователни процеси на преобразуване. Първоначално в черния дроб се образува 25-хидроксивитамин D, известен като калцидиол. След това предимно в бъбреците той се превръща в активната форма калцитриол.
Именно калцитриолът стимулира образуването на белтъци в клетките на тънкото черво, които улесняват преминаването на калция от храната в кръвообращението.
При недостиг на витамин D ефективността на този механизъм намалява. В резултат организмът може да усвоява по-малко калций, дори когато хранителният му прием изглежда достатъчен.
Продължителният дефицит на витамин D може да доведе до нарушения в минерализацията на костите. При децата тежкият недостиг е свързан с рахит, а при възрастните може да причини остеомалация – състояние, при което костната тъкан не се минерализира нормално.
Това обяснява защо калцият и витамин D често присъстват заедно в хранителните добавки за костно здраве. Двете вещества изпълняват различни, но взаимно допълващи се функции.
Каква е ролята на магнезия за активирането на витамин D?
Магнезият често се свързва предимно с нормалната работа на мускулите и нервната система. Неговото значение за костите обаче е много по-широко.
Около половината до 60% от магнезия в човешкото тяло се намира в костите. Част от него участва в минералната им структура, а останалото количество изпълнява функции в множество клетъчни и ензимни процеси.
Магнезият е необходим и за нормалния метаболизъм на витамин D. Ензимите, участващи в преобразуването на витамина до неговите активни и неактивни метаболити, функционират с участието на магнезий.
Научен преглед на Uwitonze и Razzaque, публикуван през 2018 г. в „Journal of the American Osteopathic Association“, разглежда именно тази зависимост [1].
Авторите обясняват, че магнезият участва както в процесите на активиране на витамин D, така и в механизмите, които регулират неговото разграждане.
Това е важно, защото организмът трябва не просто да активира витамин D, а да поддържа подходящ баланс между различните му форми.
При недостиг на магнезий тези процеси могат да бъдат нарушени. Следователно човек с недостатъчен магнезиев статус може да има затруднения в нормалното използване на витамин D, въпреки че го приема чрез храна или добавки.
Не бива обаче да се приема, че всеки нисък резултат за витамин D се дължи на магнезиев дефицит. Причините могат да бъдат различни, включително недостатъчен прием, ограничено излагане на слънце, нарушено усвояване или определени заболявания.
Магнезият влияе върху костното здраве и по други механизми. Той участва в регулацията на паратхормона – хормон, който има съществена роля в поддържането на калциевия баланс.
Така магнезият подпомага костите едновременно чрез участието си в минералната структура, хормоналната регулация и метаболизма на витамин D.
Как цинкът участва в изграждането на костната тъкан?
Докато калцият е основен градивен минерал, а витамин D регулира неговото усвояване, цинкът участва активно в клетъчните процеси, чрез които костната тъкан се образува и обновява.
Костите съдържат приблизително 30% от общото количество цинк в човешкия организъм. Този микроелемент е необходим за нормалното действие на редица ензими и белтъци, свързани с клетъчното делене, растежа и възстановяването на тъканите.
Особено важно е влиянието му върху остеобластите – клетките, които изграждат нова кост.
Изследвания върху клетъчни култури показват, че цинкът може да стимулира размножаването и развитието на остеобластите, както и активността на алкалната фосфатаза – ензим, участващ в процесите на костна минерализация [2].
За да се разбере значението на тези резултати, трябва да се разграничат двата основни вида клетки, които участват в обновяването на костите.
Остеобластите образуват нова костна тъкан, докато остеокластите разграждат старата. Между тях трябва да съществува баланс, за да се запази нормалната костна структура.
Предклиничните проучвания показват, че цинкът може да влияе и върху двата процеса, като подпомага костното образуване и регулира активността на клетките, отговорни за разграждането.
Тези резултати обаче не означават, че приемането на допълнителен цинк автоматично увеличава костната плътност при хора без дефицит. Значителна част от данните за директното му въздействие върху костните клетки произхождат от лабораторни и животински модели.
За практиката най-важният извод е, че адекватният прием на цинк е необходим за нормалното развитие и поддържане на костите, особено през периодите на растеж и при хора с недостатъчен хранителен прием.
Защо калцият, магнезият, цинкът и витамин D трябва да се разглеждат заедно?
Въпреки различните си функции четирите хранителни вещества участват в общи процеси, свързани с поддържането на костната структура.
Калцият и фосфорът осигуряват основната минерална съставка на костите. Витамин D подпомага тяхното усвояване и регулира концентрациите им в организма. Магнезият участва в костната структура и в метаболизма на витамин D, докато цинкът е необходим за нормалната дейност на клетките, изграждащи костната тъкан.
Тази взаимовръзка обяснява защо дефицитът на повече от едно хранително вещество може да повлияе неблагоприятно на костното здраве.
Най-важно е не наличието на четирите вещества в една таблетка, а осигуряването на достатъчни количества от всяко от тях според индивидуалните потребности.
Колко калций, магнезий, цинк и витамин D са необходими дневно?
Препоръчителният дневен прием зависи най-вече от възрастта и пола. Значение имат и физиологични състояния като бременност и кърмене, както и наличието на определени заболявания.
Следната таблица представя ориентировъчните дневни количества за възрастни според широко използвани референтни стойности, публикувани от американските здравни институции.
|
Хранително вещество |
Препоръчителен дневен прием |
Основни източници |
|
Калций |
1000–1200 mg |
млечни продукти, сардини с кости, обогатени растителни напитки, някои зелени зеленчуци |
|
Витамин D |
600–800 IU (15–20 µg) |
мазна риба, яйчен жълтък, обогатени храни, синтез в кожата |
|
Магнезий |
310–420 mg |
ядки, семена, бобови растения, пълнозърнести храни |
|
Цинк |
8–11 mg |
месо, морски дарове, яйца, бобови растения, ядки |
За читателите в България е полезно да се направи разграничение между американските референтни стойности и тези на Европейския орган за безопасност на храните (EFSA). Европейските стойности невинаги съвпадат с американските, тъй като различните институции използват собствени методики за оценка на хранителните потребности.
EFSA определя референтен прием на калций от 950 mg дневно за повечето възрастни над 25 години и адекватен прием на витамин D от 15 µg (600 IU) дневно при предположение за минимално образуване в кожата вследствие на слънчево излагане. За магнезия европейските стойности за адекватен прием са 350 mg дневно за мъжете и 300 mg за жените. При цинка препоръчителните количества зависят не само от пола, но и от съдържанието на фитати в хранителния режим, тъй като те влияят върху усвояването му [10].
Тези референтни количества не представляват универсална препоръка за прием на хранителни добавки. Те се отнасят до хранителния прием и трябва да се разграничават от дозировките, използвани за лечение на установени дефицити или заболявания.
Посочените в първата таблица американски диапазони обхващат различни възрастови и полови групи. Например дневната нужда от калций при повечето възрастни на 19–50 години е 1000 mg, докато при жените след 50 години и при всички хора над 70 години препоръчителното количество според тези референтни стойности достига 1200 mg.
При витамин D обичайната препоръка е 600 IU дневно за възрастни до 70 години и 800 IU след тази възраст.
Магнезиевите потребности са по-високи при мъжете в сравнение с жените, а препоръчителният прием на цинк също се различава според пола.
Тези количества се отнасят до общия дневен прием, а не само до хранителните добавки. При калция, магнезия и цинка в него се включват и минералите, получени от храната.
При наличие на доказан дефицит или специфично заболяване лекарят може да препоръча различна дозировка за определен период. Това обаче е индивидуално решение и не бива да се прилага автоматично към всички.
Кои храни осигуряват най-добре усвоим калций?
Съдържанието на калций в дадена храна не е единственият показател за нейната хранителна стойност. Необходимо е да се вземе предвид и каква част от минерала действително може да бъде усвоена.
Тази характеристика се нарича бионаличност.
При различните хранителни източници бионаличността на калция се влияе от наличието на вещества като оксалати и фитати, които могат да ограничават абсорбцията му.
Спанакът например съдържа калций, но и значително количество оксалати. Те се свързват с част от минерала и образуват трудноразтворими съединения, които организмът не може да използва ефективно.
Затова спанакът не е сред най-подходящите основни източници на калций, въпреки че е ценна храна заради съдържанието си на други витамини и минерали.
За разлика от него зеленчуци като броколи и някои видове зеле осигуряват калций с относително добра бионаличност.
Особено подходящи хранителни източници са:
- мляко, кисело мляко и сирене – съдържат калций в добре усвоима форма и могат да допринесат съществено за дневния прием;
- сардини и консервирана сьомга с меки кости – осигуряват калций от костите на рибата, които могат да се консумират;
- обогатени растителни напитки – някои соеви, овесени и бадемови напитки съдържат добавен калций, но количеството зависи от конкретния продукт;
- броколи, кейл и определени видове зеле – осигуряват калций, без да съдържат толкова високи количества оксалати, колкото спанакът;
- тофу, произведено с калциеви соли – може да бъде добър източник, когато използваната технология на производство включва калциеви коагуланти.
При избора на храни е важно да се отчитат и реалните порции. Дори зеленчук с добра бионаличност на калция невинаги осигурява голямо количество от минерала в обичайна порция.
Разнообразното хранене позволява различните източници да се допълват и намалява риска от недостиг.
Колко калций осигуряват обичайните хранителни порции?
За да се прецени дали храненето осигурява достатъчно калций, е полезно да се разгледат количествата в реални порции, а не само да се изброяват храните, които съдържат минерала.
|
Храна |
Примерна порция |
Приблизително количество калций |
|
Прясно краве мляко |
200 ml |
236–240 mg |
|
Натурално кисело мляко |
150 g |
207 mg |
|
Твърдо сирене, например чедър |
30 g |
240 mg |
|
Сардини от консерва с кости |
60 g |
240 mg |
|
Соева напитка, обогатена с калций |
200 ml |
240 mg |
|
Бадеми |
30 g |
75 mg |
|
Сушени смокини |
60 g |
96 mg |
Стойностите са ориентировъчни и са базирани на данни от International Osteoporosis Foundation [13]. Реалното съдържание зависи от продукта, производствения процес и размера на порцията.
Например комбинацията от 200 ml прясно мляко, 150 g натурално кисело мляко, 30 g твърдо сирене и 30 g бадеми осигурява приблизително 760 mg калций. Останалото количество може да се набави от други храни през деня.
Това е само илюстративен пример, а не задължително дневно меню. Подходящият хранителен режим зависи от възрастта, индивидуалните потребности, хранителните предпочитания и здравословното състояние.
Кога хранителните добавки с калций са необходими?
Калциевите добавки могат да бъдат полезни, когато хранителният прием не достига препоръчителните количества или когато определено здравословно състояние налага допълнително осигуряване на минерала.
Хората, които избягват млечните продукти, могат да имат затруднения с набавянето на достатъчно калций, ако не включват други подходящи хранителни източници. Добре планираният хранителен режим обаче може да покрива потребностите и без хранителни добавки.
Съществено значение има и общият риск за костното здраве.
При хора с остеопороза или повишен риск от фрактури лекарят може да препоръча калций и витамин D като част от цялостния терапевтичен подход.
Необходимо е да се подчертае, че калциевите добавки не представляват самостоятелно лечение на остеопороза. При установено заболяване често са необходими допълнителни мерки, включително медикаментозна терапия, физическа активност и контрол на рисковите фактори.
При човек без дефицит приемането на повече калций от необходимото не гарантира по-здрави кости. Затова подходът трябва да бъде съобразен с действителните потребности, а не с идеята, че по-високата доза осигурява по-силна защита.
Какви са разликите между калциев карбонат и калциев цитрат?
Калциевият карбонат и калциевият цитрат са сред най-често използваните форми на калций в хранителните добавки. И двете могат да осигурят необходимия минерал, но имат някои практически различия.
Калциев карбонат
Калциевият карбонат съдържа приблизително 40% елементарен калций. Това означава, че сравнително малко количество от съединението може да осигури значителна доза от минерала.
Основното му предимство е високата концентрация на калций, което често позволява прием на по-малък брой таблетки.
За доброто му усвояване обаче е необходима достатъчна стомашна киселинност. Затова се препоръчва да се приема заедно с храна.
При някои хора калциевият карбонат може да предизвика подуване, газове или запек, особено при по-високи дози.
Калциев цитрат
Калциевият цитрат съдържа приблизително 21% елементарен калций, което означава, че за същата доза може да е необходимо по-голямо количество от съединението.
Неговото предимство е, че се усвоява сравнително добре както с храна, така и на гладно.
Освен това е по-малко зависим от стомашната киселинност. Поради тази причина често е предпочитан при по-възрастни хора, при които производството на стомашна киселина може да е намалено, както и при хора, приемащи лекарства за потискането ѝ.
При избора между двете форми е важно да се гледа количеството елементарен калций, посочено върху етикета, а не само общото тегло на калциевото съединение.
Коя форма на магнезий е подходяща за прием?
Магнезият се предлага в различни химични форми, които се различават по разтворимост, усвояване и въздействие върху храносмилателната система.
Най-често срещаните варианти включват магнезиев оксид, цитрат, глицинат и малат.
Магнезиевият оксид съдържа сравнително висок процент елементарен магнезий, но неговата разтворимост и бионаличност са по-ниски в сравнение с някои други форми. При по-високи дози може да има изразен слабителен ефект.
Магнезиевият цитрат се разтваря по-добре и обикновено се усвоява по-ефективно от оксида. Той също може да повлияе чревната дейност, което понякога е полезно при хора със склонност към запек.
Магнезиевият глицинат представлява магнезий, свързан с аминокиселината глицин. Тази форма често се избира заради добрата си стомашно-чревна поносимост. Въпреки това сравнителните клинични данни не са достатъчни, за да се твърди, че тя е най-добрата форма за всеки човек.
Магнезиевият малат също присъства в редица добавки. Той съчетава магнезий с ябълчена киселина, но доказателствата за специфични предимства спрямо останалите форми остават ограничени.
При избор на магнезиева добавка трябва да се обърне внимание на няколко въпроса: какво количество елементарен магнезий съдържа продуктът, понася ли се добре, има ли медицинска причина за приема и съществуват ли противопоказания.
Няма убедителни основания да се приема, че по-скъпата форма непременно ще осигури по-добър резултат за костното здраве.
Какво показват научните изследвания за калциевите добавки и сърдечносъдовия риск?
Безопасността на калциевите добавки е предмет на научни дискусии от години. Основният въпрос е дали продължителният прием на калций под формата на концентрирана добавка може да повиши риска от инфаркт или други сърдечносъдови събития.
През 2010 г. Bolland и съавтори публикуват в „British Medical Journal“ мета-анализ на рандомизирани контролирани проучвания, изследващи приема на калциеви добавки без витамин D [3].
Мета-анализът установява статистически значима връзка между приема на калциеви добавки без съпътстващ витамин D и повишения риск от инфаркт на миокарда. Анализът на индивидуалните данни от участниците отчита приблизително 31% увеличение на относителния риск, докато анализът на обобщените данни от отделните проучвания показва увеличение от около 27%. Тези резултати обаче не доказват, че калциевите добавки непременно причиняват инфаркт при всеки човек, а последващите изследвания не достигат до напълно еднозначни заключения.
Тези проценти отразяват относителното увеличение на риска, а не дела на хората, получили инфаркт. При тълкуването на резултатите трябва да се отчитат абсолютният риск, характеристиките на участниците и ограниченията на включените проучвания.
Резултатите предизвикват сериозен интерес, но и дискусии относно начина на събиране на данните, характеристиките на участниците и възможността други фактори да са повлияли на заключенията.
През 2016 г. Chung и съавтори публикуват по-нов систематичен преглед и мета-анализ в „Annals of Internal Medicine“ [4].
Той разглежда данни от проучвания за приема на калций чрез храна и добавки и връзката му със сърдечносъдовите заболявания.
Авторите не установяват убедителни доказателства, че приемът на калций в рамките на препоръчителните горни граници увеличава риска от сърдечносъдови заболявания при като цяло здрави възрастни хора.
Същевременно те отбелязват ограничения в наличните изследвания, които не позволяват всички въпроси за безопасността да бъдат окончателно разрешени.
Различията между заключенията не означават непременно, че едната група учени е права, а другата греши. Мета-анализите могат да достигат до различни резултати според включените проучвания, начина на оценяване на събитията и използваните статистически методи.
Поради това сърдечносъдовият риск не бива нито да се представя като категорично доказана последица от калциевите добавки, нито напълно да се пренебрегва.
По-безопасно ли е да си набавяме калций чрез храната?
За повечето хора хранителните източници са предпочитаният начин за осигуряване на необходимото количество калций.
Една от причините е, че храната обикновено доставя минерала постепенно, в рамките на различни хранения през деня.
При прием на концентрирана калциева добавка може да настъпи по-изразено временно покачване на концентрацията на калций в кръвта. Този ефект е сред обсъжданите възможни механизми за връзка със сърдечносъдовия риск, но сам по себе си не доказва, че добавките причиняват инфаркт.
Храните, богати на калций, осигуряват и други полезни хранителни вещества. Млечните продукти например съдържат белтъчини и фосфор, а зеленчуците и бобовите култури допринасят с фибри, витамини и други минерали.
Ето защо практичният подход е първо да се оцени колко калций се приема с обичайното хранене.
Ако количеството е достатъчно, допълнителна добавка може да не е необходима. Ако има недостиг, е разумно да се прецени дали той може да бъде компенсиран с хранителни промени или е нужен допълнителен прием.
Особено внимание е необходимо при хора със сърдечносъдови заболявания, бъбречни проблеми или предразположение към повишени нива на калций в кръвта.
Защо витамин D дефицитът е толкова разпространен?
Недостатъчният статус на витамин D е често срещан в различни части на света, включително в държави със сравнително много слънчеви дни.
Основната причина е, че синтезът на витамин D в кожата зависи от повече фактори, отколкото само от географското местоположение.
Значение имат сезонът, часовете на излагане, облачността, кожната пигментация, възрастта, облеклото и времето, прекарано на открито.
Глобален анализ, публикуван през 2023 г. в „Frontiers in Nutrition“, обединява данни от над 300 проучвания с близо 7,9 милиона участници от 81 държави [5].
Изследването установява, че ниските нива на витамин D са широко разпространени, макар отчетената честота да се различава значително според използваните лабораторни прагове, региона и изследваната популация.
Особено важен е фактът, че хората могат да имат недостатъчен витамин D статус дори когато не усещат характерни симптоми.
При хора, които работят основно на закрито, възрастни с ограничена подвижност или лица с определени заболявания, рискът от недостатъчни нива може да бъде по-висок.
Това обаче не означава, че всеки човек трябва да приема високи дози витамин D или задължително да се изследва ежегодно.
Решението за лабораторно изследване и добавка трябва да се съобразява с рисковите фактори и медицинските препоръки за съответната група.
Може ли слънцето да осигури достатъчно витамин D?
Слънчевата светлина е важен естествен фактор за образуването на витамин D. Под въздействието на UVB лъчите в кожата протичат реакции, чрез които се синтезира витамин D3.
Количеството, което се образува, обаче е трудно да бъде предвидено с точност.
През зимните месеци в райони с по-висока географска ширина UVB лъчението може да бъде недостатъчно за ефективен синтез през значителна част от деня.
Възрастта също има значение, защото способността на кожата да образува витамин D намалява с напредването на годините.
За разлика от високите дози хранителни добавки, обичайното излагане на естествена слънчева светлина не води до токсично натрупване на витамин D. Кожата разполага с механизми, които ограничават образуването му при продължително излагане.
Това обаче не прави прекомерното стоене на слънце безопасно.
Ултравиолетовото лъчение уврежда кожата и увеличава риска от рак на кожата. Затова продължителното излагане без защита не е подходящ начин за коригиране на дефицит.
Слънцезащитните продукти намаляват проникването на UVB лъчите при правилна употреба. В реални условия обаче хората рядко ги нанасят толкова равномерно и в такива количества, че да блокират напълно синтеза на витамин D.
Следователно използването на слънцезащита не бива само по себе си да се приема като доказателство за витамин D дефицит.
При недостатъчно естествено образуване потребностите могат да се покриват чрез храна и, когато е необходимо, подходяща добавка.
Как обогатените храни могат да помогнат при недостатъчен прием?
Освен естествените хранителни източници, съществуват и продукти, към които производителите добавят витамин D или калций.
Най-често това са определени видове мляко, растителни напитки, зърнени закуски и други обогатени храни.
Подобни продукти могат да бъдат особено полезни за хора, които не консумират достатъчно мазна риба или млечни продукти.
Например растителна напитка с добавен калций може да допринесе за дневния прием при човек, който избягва кравето мляко. Ако продуктът съдържа и витамин D, той осигурява едновременно две от важните вещества за костното здраве.
Не всички продукти от дадена категория обаче имат еднакъв хранителен състав.
Една растителна напитка може да съдържа значително количество добавен калций, докато друга да не е обогатена изобщо.
Затова най-надеждният подход е проверката на хранителната информация върху опаковката.
Важно е да се има предвид и че практиките за обогатяване на храните се различават между отделните държави. Не бива автоматично да се приема, че даден продукт, продаван в България, има същия състав като аналогичен продукт на друг пазар.
Как се променят нуждите от калций през детството и юношеството?
Детството и юношеството са сред най-важните периоди за изграждане на здрави кости.
През тези години скелетът расте интензивно, а организмът натрупва значителна част от костната маса, с която ще разполага в зряла възраст.
Приблизително 90% от пиковата костна маса се натрупва до края на юношеския период, макар окончателното ѝ достигане да продължава и след това.
Това има дългосрочно значение, защото по-високата пикова костна маса е свързана с по-нисък риск от остеопороза в по-късна възраст.
За правилното развитие на костите са необходими достатъчни количества калций, витамин D, белтъчини и други хранителни вещества, включително магнезий и цинк.
Недостатъчният прием през периода на активен растеж може да затрудни изграждането на оптимална костна маса.
Особено внимание заслужават децата с ограничителен хранителен режим, хранителни алергии, заболявания, засягащи усвояването на хранителни вещества, или други рискови фактори.
При тях не е достатъчно просто да се приложи по-ниска доза от добавка, предназначена за възрастни.
Потребностите в детска възраст са специфични и се променят според етапа на развитие. Затова приемът на хранителни добавки трябва да бъде съобразен с препоръките на педиатър.
Не бива да се подценява и физическата активност. Игрите, бягането, скачането и подходящите за възрастта спортни занимания стимулират костното развитие чрез механично натоварване.
Така правилното хранене и движението се допълват в изграждането на здрава костна структура.
Защо рискът от остеопороза се увеличава след менопаузата?
Менопаузата е свързана с промени в хормоналния баланс, които могат да ускорят загубата на костна маса.
Естрогените имат защитна роля за костната тъкан, като участват в регулирането на процесите на костно образуване и разграждане.
След менопаузата нивата им намаляват значително. Това води до повишена активност на остеокластите и може да наруши равновесието между разграждането на стара кост и изграждането на нова.
Загубата на костна плътност обикновено е най-интензивна през първите години след настъпването на менопаузата, след което темпото постепенно се променя.
Поради тази причина жените след менопауза са сред групите, за които адекватният прием на калций и витамин D има особено значение.
Самото увеличаване на приема обаче не е достатъчна гаранция срещу остеопороза.
Необходимо е да се оценят и други рискови фактори като фамилна обремененост, ниско телесно тегло, предходни фрактури, тютюнопушене, обездвижване и продължителен прием на определени лекарства.
При повишен риск лекарят може да препоръча изследване на костната плътност и съответни профилактични или лечебни мерки.
Важно е да се отбележи, че остеопорозата не засяга единствено жените. Мъжете също могат да развият заболяването, особено с напредването на възрастта или при наличие на допълнителни рискови фактори.
При тях състоянието понякога се установява по-късно, тъй като профилактичните изследвания традиционно се обсъждат по-често при жените след менопауза.
Калций, магнезий, цинк и витамин D по време на бременност и кърмене
По време на бременността организмът на жената осигурява хранителни вещества както за собствените си потребности, така и за развитието на плода.
Калцият е необходим за изграждането на костите и зъбите на бебето, а витамин D участва в регулирането на минералната обмяна и нормалното развитие на скелета.
Магнезият и цинкът също имат съществена роля в процесите на клетъчно делене, растеж и образуване на нови тъкани.
През бременността организмът се адаптира към тези потребности. Например чревното усвояване на калций се увеличава, поради което препоръчителният дневен прием на калций при повечето бременни жени не е автоматично по-висок от този при небременни жени на същата възраст.
Нуждите от определени други хранителни вещества, включително цинк и магнезий, могат да бъдат по-високи.
Това разграничение е важно, защото бременността не означава, че всички витамини и минерали трябва да се приемат в двойни количества.
Излишният прием на някои вещества може да бъде нежелан, особено когато се комбинират няколко добавки със сходен състав.
При кърмене хранителните потребности също се определят според възрастта, здравословното състояние и индивидуалния хранителен режим.
Най-подходящият подход е конкретните добавки и дози да бъдат съгласувани с акушер-гинеколог или друг медицински специалист, вместо да се избират само въз основа на общи препоръки.
Как лекарствата могат да повлияят усвояването на калций и магнезий?
Някои лекарства могат да променят усвояването, отделянето или обмяната на минералите. В други случаи самите хранителни добавки могат да намалят ефективността на медикаментозното лечение.
Особено внимание изискват следните взаимодействия.
Бисфосфонати
Бисфосфонатите са лекарства, използвани при остеопороза. Част от тях се приемат през устата и имат строги изисквания за начина на прием.
Тези медикаменти обикновено трябва да се приемат на гладно, с чиста вода, преди храна, напитки и други лекарства.
Калциевите добавки могат значително да намалят усвояването им, ако се приемат едновременно.
Необходимият интервал зависи от конкретния медикамент. При някои продукти се изисква изчакване поне 30 минути, при други – 60 минути или повече, преди прием на храна и добавки. Затова трябва да се спазват указанията за съответното лекарство.
Инхибитори на протонната помпа
Лекарствата, които намаляват стомашната киселинност, често се използват при гастроезофагеален рефлукс и други стомашни заболявания.
Продължителният им прием може да повлияе усвояването на калциев карбонат, тъй като тази форма е по-зависима от киселинността в стомаха.
В подобни случаи калциевият цитрат може да бъде по-подходящ вариант.
Някои лекарства от тази група могат да бъдат свързани и с понижени нива на магнезий при продължителна употреба, поради което при определени пациенти е необходимо медицинско проследяване.
Тиазидни диуретици
Тиазидните диуретици се използват при високо кръвно налягане и някои други състояния.
Те намаляват отделянето на калций чрез урината. При едновременно приемане на високи дози калций и витамин D може да се увеличи рискът от хиперкалциемия – прекомерно висока концентрация на калций в кръвта.
Затова комбинирането на тези лекарства с калциеви добавки трябва да бъде съобразено с лекар.
Други медикаменти
Калциевите и магнезиевите добавки могат да взаимодействат и с някои антибиотици, като намаляват усвояването им.
Калцият може да повлияе и приема на левотироксин – лекарство, използвано при намалена функция на щитовидната жлеза. При определени калциеви продукти се препоръчва интервал от най-малко четири часа между двата приема.
Тези взаимодействия показват защо информацията за всички приемани лекарства и добавки е важна при обсъждане на нов хранителен продукт с лекар или фармацевт.
Защо продължителният прием на кортикостероиди изисква специално внимание?
Кортикостероидите се използват при различни възпалителни, алергични и автоимунни заболявания. При продължителен системен прием те могат да окажат неблагоприятно влияние върху костната плътност.
Един от основните механизми е потискането на дейността на остеобластите, което ограничава образуването на нова костна тъкан.
Кортикостероидите могат също да повлияят калциевия баланс и да увеличат процесите на костно разграждане.
В резултат рискът от остеопороза и фрактури може да се повиши, включително при хора, които все още не са достигнали напреднала възраст.
Степента на риска зависи от дозата, продължителността на лечението и индивидуалните особености.
При пациенти на дългосрочна системна кортикостероидна терапия лекарят обикновено оценява необходимостта от мерки за защита на костите.
Те могат да включват осигуряване на достатъчно калций и витамин D, оценка на костната плътност, подходяща физическа активност и при определени показания – специфично лечение за намаляване на риска от фрактури.
Хората, които получават повтарящи се курсове с кортикостероиди, също е добре да обсъдят потенциалното им въздействие върху костното здраве.
Какви рискове има приемът на калций при бъбречни заболявания?
Бъбреците участват активно в регулирането на минералния баланс. Те влияят върху отделянето на калций и фосфор и върху образуването на активната форма на витамин D.
При хронично бъбречно заболяване тези процеси могат да бъдат нарушени.
В по-напреднали стадии могат да настъпят значителни промени в концентрациите на калций, фосфор и паратхормон, които влияят едновременно върху костите и кръвоносните съдове.
При определени пациенти прекомерният прием на калций може да допринесе за положителен калциев баланс и за отлагане на калциеви съединения в меките тъкани и съдовете.
Това е особено важно при хора с напреднало бъбречно заболяване, при които рискът от съдова калцификация може да бъде повишен.
Магнезиевите добавки също изискват предпазливост при силно намалена бъбречна функция, защото организмът може да има затруднения с отделянето на излишния магнезий.
Поради тези причини хората с хронично бъбречно заболяване не трябва самостоятелно да започват прием на високи дози калций, магнезий или витамин D.
Подходящата добавка и дозировка трябва да бъдат определени след оценка на бъбречната функция и лабораторните показатели, най-добре в консултация с нефролог.
Има ли значение витамин K2 за здравината на костите?
Освен калций, магнезий, цинк и витамин D, в научната литература се разглежда и значението на витамин K за костния метаболизъм.
Витамин K участва в активирането на определени белтъци, които имат отношение към костната структура и регулацията на калциевите отлагания.
Един от тях е остеокалцинът – белтък, произвеждан от остеобластите, който участва в минерализацията на костната тъкан.
За да изпълнява нормално функциите си, остеокалцинът преминава през процес, зависим от витамин K.
Това е една от причините витамин K2 да се обсъжда като потенциално полезен за костното здраве.
Съществуват и хипотези, че определени форми на витамин K могат да имат отношение към процесите на съдова калцификация чрез действието си върху други витамин K-зависими белтъци.
Въпреки биологично обоснованите механизми, клиничните доказателства все още не са достатъчно еднозначни, за да се твърди, че добавките с витамин K2 предотвратяват сърдечносъдови събития или че задължително трябва да се приемат с калций и витамин D.
Не е доказано и че витамин K2 може да неутрализира евентуалните рискове от прекомерен калциев прием.
Допълнително внимание е необходимо при хора, които приемат антикоагуланти като варфарин, тъй като витамин K може да повлияе действието им.
Затова приемът на витамин K2 следва да се разглежда според конкретните потребности, а не като задължителен компонент на всяка добавка за кости.
Може ли едновременният прием на минерали да намали усвояването им?
Приемането на няколко минерала едновременно невинаги е проблем. Калций, магнезий и цинк присъстват заедно в много храни, а организмът разполага с механизми за тяхното усвояване и регулиране.
При високи дози под формата на добавки обаче могат да възникнат взаимодействия.
Някои минерали използват сходни или частично припокриващи се механизми за транспорт и при определени условия могат да влияят върху усвояването един на друг.
Например много високият прием на цинк може да повлияе магнезиевия баланс. Калцият също може да влияе върху усвояването на други минерали в зависимост от дозата и състава на храната.
Тези взаимодействия не означават, че всяка комбинирана добавка с калций, магнезий и цинк е неефективна.
При обичайни количества и балансиран хранителен режим клиничното им значение може да бъде ограничено.
Когато обаче се използват отделни добавки с по-високи дози, разпределянето на приема през деня може да бъде практично решение.
По-важно от фиксираната комбинация „сутрин калций, вечер магнезий“ е да се спазват препоръчаните дози, указанията на конкретния продукт и необходимите интервали спрямо лекарствата.
По кое време на деня е най-добре да се приемат добавките?
Оптималното усвояване зависи повече от формата, дозата и условията на прием, отколкото от конкретния час.
При калция има значение количеството, прието наведнъж.
Организмът обикновено усвоява по-ефективно отделни дози до около 500 mg елементарен калций. При по-големи еднократни количества относителният процент на усвояване намалява.
Затова, ако е необходимо приемането на 1000 mg калций под формата на добавка дневно, разделянето му на две дози често е по-подходящо от еднократния прием. Подобно количество обаче трябва да бъде назначено само ако действително е необходимо, като се отчете и калцият от храната.
При калциев карбонат приемът с храна подпомага усвояването, докато калциевият цитрат може да се приема и без храна.
Витамин D е мастноразтворим, затова обикновено се усвоява добре, когато се приема с хранене, съдържащо известно количество мазнини.
За магнезия няма убедителни доказателства, че вечерният прием е универсално по-ефективен от сутрешния.
Някои хора предпочитат да го приемат вечер, но най-важни са добрата поносимост и редовността на приема.
При стомашно-чревен дискомфорт може да бъде полезно дозата да се раздели или добавката да се приема с храна, ако указанията на продукта позволяват това.
Как да установим дали имаме недостиг на витамин D, магнезий или цинк?
Не всеки дефицит може да бъде установен само по симптомите. Умората, мускулната слабост и други неспецифични оплаквания могат да имат множество причини.
Затова оценката на хранителния статус трябва да съчетава информация за начина на хранене, здравословното състояние, приеманите лекарства и при необходимост – лабораторни изследвания.
Изследване на витамин D
Най-често използваният лабораторен показател за оценка на витамин D статуса е концентрацията на 25-хидроксивитамин D в кръвта, обозначавана като 25(OH)D.
Той отразява сравнително добре общите запаси от витамин D, получени чрез храната, добавките и синтеза в кожата.
Важно е обаче да се има предвид, че различните медицински организации не използват напълно еднакви прагове за достатъчност и дефицит.
Съгласно клиничните препоръки на Endocrine Society от 2024 г. рутинното изследване на 25(OH)D не се препоръчва при здрави възрастни без конкретни медицински показания. При здрави хора под 75 години обикновено не се препоръчва и прием на витамин D в количества, надвишаващи стандартните референтни хранителни потребности, единствено с цел обща профилактика на заболявания [12]. При хора с установени нарушения в калциевата обмяна, определени заболявания или други клинични показания необходимостта от изследване и лечение се преценява индивидуално.
Оценка на магнезиевия статус
Магнезият се намира предимно в клетките и костите, а само малка част циркулира в кръвта.
Поради това серумното му ниво невинаги отразява точно общите запаси в организма.
Нормален резултат не изключва напълно недостатъчен магнезиев статус, особено при наличие на рискови фактори.
Лекарят може да използва лабораторните данни заедно с клиничните симптоми, хранителните навици и информацията за съпътстващи заболявания.
Оценка на цинковия статус
При цинка също съществуват ограничения при тълкуването на кръвните показатели.
Концентрацията му може да се влияе от възпалителни процеси, часовете на хранене и други физиологични фактори.
Затова един лабораторен резултат не е достатъчен за пълна оценка на състоянието.
При съмнение за недостиг специалистът преценява едновременно клиничните признаци, хранителния режим и евентуалните нарушения в усвояването.
Кога е необходимо изследване на костната плътност?
Костната денситометрия, известна като DXA или DEXA, е основен метод за измерване на костната минерална плътност.
Изследването използва нискодозово рентгеново лъчение и обикновено се извършва в областта на тазобедрената става и лумбалния отдел на гръбначния стълб.
Резултатите могат да помогнат за установяване на понижена костна плътност и за оценка на риска от остеопороза.
При определени групи, особено жени в по-напреднала възраст и хора с рискови фактори за фрактури, изследването има важно профилактично значение.
При по-млади хора необходимостта се преценява индивидуално.
Костната денситометрия не показва директно дали човек има дефицит на калций, магнезий или цинк. Тя измерва състоянието на костната структура, а не количеството на отделните минерали, приети с храната.
Затова резултатът трябва да се разглежда заедно с възрастта, медицинската история, предишни фрактури, приемани лекарства и останалите рискови фактори.
При кои хора добавките за костно здраве са най-полезни?
Хранителните добавки имат най-голямо значение, когато компенсират установен недостатъчен прием или са част от медицински препоръчан подход.
Необходимостта от тях може да бъде по-висока при определени групи:
- Хора с недостатъчен прием на калций чрез храната
При ограничена консумация на млечни продукти, обогатени храни и други източници на калций може да бъде трудно да се достигнат дневните препоръки. В тези случаи е полезно първо да се оцени хранителният режим и след това да се прецени необходимото допълнително количество.
- Жени след менопауза и хора с повишен риск от остеопороза
При тях адекватният прием на калций и витамин D е част от поддържането на костното здраве. Добавките могат да бъдат подходящи, когато хранителният прием е недостатъчен или има специфична медицинска препоръка.
- Хора с установена остеопения или остеопороза
При диагностицирано понижение на костната плътност добавките могат да бъдат включени в общия план за лечение. Те обаче не заместват необходимите медикаменти и другите мерки за предотвратяване на фрактури.
- Хора с нарушения в усвояването на хранителни вещества
Някои заболявания на храносмилателната система и определени хирургични интервенции могат да затруднят усвояването на витамини и минерали. При тях е възможно да се налага целенасочено допълване под медицинско наблюдение.
- Хора с ограничено излагане на слънце или други рискови фактори за нисък витамин D статус
При тях може да бъде необходимо допълнително осигуряване на витамин D чрез храната или добавка, като решението се съобразява с индивидуалния риск и препоръките на специалист.
- Хора на продължителна терапия с медикаменти, влияещи върху костния метаболизъм
При определени лекарства, включително системни кортикостероиди, е необходима оценка на риска за костите и понякога допълнителен прием на калций и витамин D.
Какви са рисковете от прекомерен прием?
Въпреки че калцият, магнезият, цинкът и витамин D са необходими за нормалното функциониране на организма, прекомерните количества могат да причинят нежелани реакции.
Рискът е особено важен при продължителен прием на високи дози, комбиниране на няколко продукта със сходен състав или наличие на бъбречни и други хронични заболявания.
При оценката на безопасността е важно да се прави разлика между препоръчителния дневен прием и горната допустима граница на прием. Според европейските оценки за здрави възрастни горната допустима граница е 2500 mg дневно за калций, 100 µg (4000 IU) за витамин D и 25 mg за цинк. За магнезия е определена граница от 250 mg дневно, която се отнася до определени форми на магнезий от добавки и обогатени продукти, а не до магнезия, естествено съдържащ се в храната [11].
Тези стойности не са препоръчителни цели за ежедневен прием. Те представляват ориентир при оценка на риска от прекомерни количества и не изключват нежелани реакции или противопоказания при отделни хора.
Прекомерен прием на калций
Високият прием на калций чрез добавки може да предизвика запек, подуване и стомашно-чревен дискомфорт.
При определени хора допълнителният калций може да увеличи риска от бъбречни камъни, особено когато се приема без реална необходимост.
При прекомерно натрупване може да се развие хиперкалциемия, която изисква медицинска оценка.
Предозиране на витамин D
Витамин D се натрупва в организма и продължителният прием на прекалено високи дози може да доведе до токсичност.
Основният механизъм е прекомерното повишаване на калция в кръвта.
Възможните симптоми включват гадене, повръщане, силна жажда, често уриниране, мускулна слабост и объркване.
При тежки случаи могат да настъпят бъбречни увреждания и отлагане на калций в меките тъкани.
Токсичността обикновено е свързана с неправилна употреба на високодозови добавки, а не с обичайното хранене.
Прекомерен прием на магнезий
При хора с нормална бъбречна функция излишният магнезий, получен от храната, обикновено се регулира ефективно.
Добавките обаче могат да предизвикат диария, коремни спазми и гадене, особено при по-високи дози.
При сериозно бъбречно увреждане рискът от натрупване на магнезий е по-голям и може да доведе до опасни нарушения.
Прекомерен прием на цинк
Продължителният прием на високи дози цинк може да наруши усвояването на мед.
Това може да доведе до меден дефицит, анемия и неврологични нарушения.
Прекомерният цинков прием може също да повлияе неблагоприятно имунната функция и някои показатели на липидната обмяна.
Следователно допълнителният цинк не трябва да се приема продължително във високи дози без ясна причина.
При всички четири вещества е важно да се отчита общото количество, получавано от храната и различните добавки. Наличието на една съставка в няколко продукта може неусетно да доведе до прекомерен дневен прием.
Как физическата активност влияе върху здравината на костите?
Доброто костно здраве не зависи единствено от храненето.
Костната тъкан реагира на механичното натоварване, като променя структурата си в отговор на физическата активност.
Упражненията, при които тялото понася собственото си тегло, и силовите тренировки стимулират процесите, свързани с поддържането на костната плътност.
Ходенето, изкачването на стълби, танците, бягането и упражненията със съпротивление могат да бъдат полезни според възрастта и физическото състояние.
Особено важни са силовите упражнения, които натоварват мускулите и костите и подпомагат поддържането на функционалната сила.
При хора с вече установена остеопороза обаче видът и интензивността на упражненията трябва да бъдат съобразени с риска от фрактури.
Полезни са и заниманията, подобряващи равновесието и координацията, защото могат да намалят вероятността от падания.
От друга страна, продължителното обездвижване допринася за загубата на костна маса.
Тютюнопушенето и прекомерната употреба на алкохол също са свързани с по-неблагоприятно костно здраве.
Затова приемането на достатъчно калций, витамин D, магнезий и цинк е само част от профилактиката. Най-добрият дългосрочен подход съчетава пълноценно хранене, редовно движение и контрол върху факторите, които ускоряват костната загуба.
Как да изберем подходяща добавка за костно здраве?
Изборът трябва да започва с преценка на реалните потребности, а не с търсене на продукт, съдържащ възможно най-много витамини и минерали.
На пазара се предлагат както самостоятелни добавки с калций, магнезий, цинк или витамин D, така и комбинирани формули.
В някои случаи комбинацията може да бъде удобна, но при други отделните продукти позволяват по-точно дозиране.
Например човек, който получава достатъчно калций чрез храната, но има медицински установена необходимост от витамин D, невинаги има полза от комбинирана добавка с висока доза калций.
При избора е важно да се обърне внимание на следните характеристики:
- реалното количество на активните вещества – етикетът трябва ясно да посочва елементарния калций, магнезий и цинк, както и дозата витамин D;
- химичната форма на минералите – тя може да влияе върху усвояването и стомашно-чревната поносимост;
- препоръчителната дневна доза – необходимо е да се сравни с хранителния прием и с останалите използвани добавки;
- наличието на лекарствени взаимодействия – особено важно при продължително лечение;
- качеството и надеждността на производителя – полезно е да се търсят ясно обозначен състав, проследим произход и съответствие с приложимите изисквания.
При продукти с няколко активни вещества трябва да се има предвид, че предварително зададените съотношения невинаги отговарят на индивидуалните нужди.
Ако е необходимо по-високо количество само на един минерал, увеличаването на броя таблетки от комбиниран продукт може едновременно да повиши прекомерно приема на останалите съставки.
Затова комбинираните добавки не бива автоматично да се смятат за по-ефективни от отделните.
Как да поддържаме костите здрави в дългосрочен план?
Поддържането на здрави кости изисква дългосрочна грижа, която съчетава пълноценно хранене, редовна физическа активност и контрол върху факторите, увеличаващи риска от костна загуба.
Калцият, магнезият, цинкът и витамин D имат различни, но взаимно допълващи се функции в костния метаболизъм. За повечето хора приоритет е осигуряването на достатъчни количества чрез храната, докато добавките имат място при недостатъчен прием, установен дефицит или конкретна медицинска препоръка.
При съмнение за остеопороза, повишен риск от фрактури или необходимост от продължителен прием на добавки е важно да се потърси индивидуална медицинска оценка. По-високите дози сами по себе си не гарантират по-здрави кости.
Източници
[1] Uwitonze, A. M., & Razzaque, M. S. (2018). Role of Magnesium in Vitamin D Activation and Function. The Journal of the American Osteopathic Association, 118(3), 181–189. https://pubmed.ncbi.nlm.nih.gov/29480918/
[2] Seo, H. J., Cho, Y. E., Kim, T., Shin, H. I., & Kwun, I. S. (2010). Zinc may increase bone formation through stimulating cell proliferation, alkaline phosphatase activity and collagen synthesis in osteoblastic MC3T3-E1 cells. Nutrition Research and Practice, 4(5), 356–361. https://doi.org/10.4162/nrp.2010.4.5.356
[3] Bolland, M. J., Avenell, A., Baron, J. A., Grey, A., MacLennan, G. S., Gamble, G. D., & Reid, I. R. (2010). Effect of calcium supplements on risk of myocardial infarction and cardiovascular events: Meta-analysis. BMJ, 341, c3691. https://doi.org/10.1136/bmj.c3691
[4] Chung, M., Tang, A. M., Fu, Z., Wang, D. D., & Newberry, S. J. (2016). Calcium Intake and Cardiovascular Disease Risk: An Updated Systematic Review and Meta-analysis. Annals of Internal Medicine, 165(12), 856–866. https://doi.org/10.7326/M16-1165
[5] Cui, A., et al. (2023). Global and regional prevalence of vitamin D deficiency in population-based studies from 2000 to 2022: A pooled analysis of 7.9 million participants. Frontiers in Nutrition, 10, 1070808. https://pubmed.ncbi.nlm.nih.gov/37006940/
[6] National Institutes of Health, Office of Dietary Supplements. Calcium – Fact Sheet for Health Professionals. https://ods.od.nih.gov/factsheets/Calcium-HealthProfessional/
[7] National Institutes of Health, Office of Dietary Supplements. Vitamin D – Fact Sheet for Health Professionals. https://ods.od.nih.gov/factsheets/VitaminD-HealthProfessional/
[8] National Institutes of Health, Office of Dietary Supplements. Magnesium – Fact Sheet for Health Professionals. https://ods.od.nih.gov/factsheets/Magnesium-HealthProfessional/
[9] National Institutes of Health, Office of Dietary Supplements. Zinc – Fact Sheet for Health Professionals. https://ods.od.nih.gov/factsheets/Zinc-HealthProfessional/
[10] European Food Safety Authority (EFSA). (2017). Dietary Reference Values for nutrients: Summary report. EFSA Supporting Publication 2017. https://doi.org/10.2903/sp.efsa.2017.e15121
[11] European Food Safety Authority (EFSA). Tolerable Upper Intake Levels for vitamins and minerals – Summary tables. https://www.efsa.europa.eu/sites/default/files/2023-11/ul_summary_tables-version-8.pdf
[12] Demay, M. B., et al. (2024). Vitamin D for the Prevention of Disease: An Endocrine Society Clinical Practice Guideline. The Journal of Clinical Endocrinology & Metabolism, 109(8), 1907–1947. https://doi.org/10.1210/clinem/dgae290
[13] International Osteoporosis Foundation. Calcium content of common foods. https://www.osteoporosis.foundation/patients/prevention/calcium-content-of-common-foods
Изберете Haya Labs като предпочитан източник в Google